-
Биография
а) рождение - 9. септември 1941г. в София
б) образование
- българска филология - Софийския университет
в) кариера
-
Творчество
а) теми, идеи и мотиви
- изобличаване на абсурдите в нашата социална действителност
- темата за застоя в обществото
- тематя за духовното обезличаване
- идеята за презрението към нравствено извисената личност
б) похвати
- сатира
Балкански синдром
-
Композиция - две действия без обичайните за драматургията компонентни като завръзка, кулминация и развръзка
а) жанр - комедия на нравите
-
Герои - типизиращото назоваване на някои от героите насочва към идеята, че в центъра на изображението стои масовият човек от онова време с присъщите му стереотипни модели на мислене и поведение
а) Директор
- демагог, бюрократ и конформист
- опитва се да режисира ситуацията в началото, като позволява или забранява едно или друго изказване или действие
- в крайна сметка обаче е принуден да се съобразява с нарежданията, давани му от телефона
б) Кумът, бай Цончо, Сватанакът
- символи на "балканщината", простотията и кича
- актуализации на траен народопсихологически тип, наименуван от Алеко Константинов Бай Ганьо
в) Йовчо - предприемчив селянин, облагодетелстващ се от царящия навсякъде дефицит
г) Печо - критикът на бездуховните, който намира оправдания, възпрепятстващи възможността да осъществи своето околсветско пътешествие
д) Жената с проблеми и Жената символ - изразителки на разочарованието от несъвпадението между високите принципи и безрадостната действителност
е) извънземното
- разкрива абсурда на българския свят
- чрез неговите действия другите могат да осъзнаят своето съществуване в застой
ж) Цонка и Георги
з) баба Кера
и) анонимният глас от телефона - препратка към мистичните кукловоди, управляващи живота на цялото българско общество в сянка
-
Теми, идеи и мотиви - родното и чуждото
- невъзможността на официалното изкуство да отрази действителните проблеми и терзания на хората
- разминаването между кухата, официална реторика и житейската практика
- сблъсъкът между масовия вкус на обществото и изтънчените разбирания за изкуство на „елита“
- примитивното отношение към културата
- властващата в обществото статика и невъзможността за изтръгване от застоя