Йордан Радичков

  1. Биография

    а) раждане - през 1929 година в село Калиманица, Монтанско

    б) образование

    • завършва гимназия в Берковица

    в) кариера

    • редактор на вестници
    • заместник-председател на Съюза на българските писатели

    г) смърт - умира на 21. януари 2004г. в София

  2. Творчество

"Ноев Ковчег"

  1. Композиция

    а) жанр - фрагментарен роман

    • 13 части, условно наречени "глави"
    • липсва традиционен, класически сюжет с общи герои и събития

    б) особености

    • композиционна рамка - изгражда се от встъпителната („Космическият удавник“) и заключителната част („Небето прокапа“)
    • редуват се дълги и къси глави
    • редуват се части с последователно разказване и такива с накъсано разказване („разказ в разказа“)
    • редуват се разкази с автобиографични мотиви и разкази с митологична стилизация

  2. Теми, образи и мотиви

    а) образът на Ноевия ковчег - символ на възможността да бъде пренесен споменът през времето и така да бъде съхранен този иначе „въшкав животец“ едновременно в „мизерията и във величествеността му“

    • палубата - на нея тече обичайният живот, символизиран от океана
    • трюмът - символ на човешкото съзнание, на паметта, съхраняващи близки и далечни спомени, парчета живот, но и парчета човешка мъдрост

    б) образът на "космическия удавник" - придава на изображението тайнственост и загадъчност, граничещи с измеренията на кошмарно видение, на халюцинация

    • сравнение с митологичния герой Икар - символ на неосъществената дръзка мечта, прекъснатия полет, трагичното крушение на надеждите и копнежите

    в) темата за самотата, страданието и отхвърлеността - неизбежни и универсални доминанти в съществуването на всяко едно създание

    • зададена чрез образите на прокуденото от своите „въшкарче“ („Въшкарчето“), мършавото куче със завързано дърво на шията („Сивият вълк, черното куче“), старият щъркел със счупено крило, прогонен от отлитащото на юг ято, а на следващата пролет - погубен от събратята си („Щърков сняг“)

    г) темата за насилието и жестокостта - също неизбежни

    • техен основен носител е човекът - у човека са заложени хищническият инстинкт, кръвожадността и примитивизма („Сивият вълк, черното куче“)

    д) темата за "трохите на живота" - изразена чрез крехкото и неусточивото, което Ноевият ковчег има за цел да запази

  3. Герои

    а) Космическият удавник - трагично въплъщение на безнадеждността и страданието

    • чрез него се задава смисловата рамка на повествованието
    • паралел с митологичния герой Икар, чието любопитство го води към слънцето

    б) Бог и Дявол - Бог сътворява духовните неща, докато земният свят е дяволско творение

    • възкресено е древно еретическо вярване

    в) хлебарката - дяволско творение, превърнало се в символ на неизтребимия инстинкт за оцеляване

    • хлебарките са изразители на разпънатостта между живота (често безсмислен) и смъртта (най-често също безсмислена)

    г) въшкарчето, глиганът, щъркелът, лисицата, мишлетата - носят идеята за крехкостта на съществуването

    • чрез тяхната съдба се онагледява идеята, че смъртта е единственото сигурно нещо на този свят

    д) човекът - представен е като духовно и като природно същество

    • човекът е много повече природа, тоест дяволско изчадие, отколкото дух - божествено творение

    е) животът като мащеха и смъртта като благодетелка

    ж) разказвачът

    • око, което е способно да извади от анонимност и най-дребния детайл
    • душа, преживяваща различните житейски драми като свои
    • разум, осмислящ странните превращения на човешката съдба
    • памет, съхраняваща и пренасяща през времето натрупаната мъдрост на човечеството